„Парижката Света Богородица“

Встъпителните „бележки на автора“ към „окончателното“ издание на „Парижката Света Богородица“ от 1382 г. започват с намерението да поправят едно погрешно мнение. Става дума за допълването на няколко „нови“, както било обявено, а всъщност „неиздадени“, както твърди Юго, глави в романа. Беглото сравнение с предговора от първото издание откроява асиметрия. Там се разказва за надписа 'ANAГKH, вдълбан върху стената на една кула в храма, който е заличен – боядисан или изстърган – в по-ново време. Неговата поява и разчитането му в едноименната глава придават на това старогръцко име на съдбата множество функции, една от които е да поддържа в романа мистификационната игра на (псевдо)историческа достоверност и посвещаване в скрито знание. По-късният предговор е с по-литературни параметри. Легитимира добавянето на намерените три глави като текстуално разширение, което вписва в книгата едри културно-исторически модели.

Париж, 1482 г. Циганката Есмералда (родена като Агнес) завладява сърцата на много хора, включително и на капитан Феб и Пиер Гренгоар, но особено на Квазимодо и неговия настойник архидякон Клод Фроло. Фроло се разкъсва между натрапчивата си похот към Есмералда и правилата на катедралата „Парижката Света Богородица“. Той нарежда на Квазимодо да я отвлече, но гърбушкото е заловен от Феб и неговите пазачи, които спасяват Есмералда. Гренгоар се опитва да помогне на Есмералда, но Квазимодо го поваля. Пиер е заплашен да бъде обесен от просяците, но Есмералда го спасява, като се съгласява да се омъжи за него четири години.На следващия ден Квазимодо е осъден да стои за един час на позорния стълб и един час публично порицание. Моли за вода и единствено Есмералда се доближава и му предлага да пие. Тя го спасява и тя печели сърцето му.

По-късно Есмералда е арестувана и обвинена в опит за убийство на Феб, когото Фроло действително се опитва да убие заради ревност, след като вижда опита на капитана да съблазни циганката. Тя е осъдена на смърт чрез обесване. Квазимодо се спуска по въжетата на камбаните на „Парижката Света Богородица“ и отвежда Есмералда в катедралата под закрилата на храма, където временно е предпазена от арест.

Фроло по-късно съобщава на Гренгоар, че Парламентът е гласувал за премахване на правото на Есмералда от закрила в Катедралата и ще бъде отведена, за да бъде убита. Клопен, водачът на циганите, чува новината от Гренгоар и събира гражданите на Париж, за да обсади катедралата и да спаси Есмералда.

Когато Квазимодо вижда циганите, той решава, че са дошли да наранят Есмералда и затова ги отблъсква. Също така, той мисли, че подчинените на краля искат да я спасят и се опитва да им помогне да я намерят. Тя е спасена от Фроло и Гренгоар. Но след още един неуспешен опит да спечели любовта ѝ, Фроло предава Есмералда, като я издава на войниците и наблюдава обесването ѝ. Квазимодо вижда смеха на лицето на Клод Фроло към бесилото на площада и го блъска от „Парижката Света Богородица“ и архидяконът намира смъртта си.

Внушителната сграда на катедралата с масивни стени, високи кули, камбанарии и тайнствена вътрешност е всевиждащ статичен очевидец на действията в повествователните равнища на романа. Нейните зловещи подземия са „един вид втора сграда, в която се слизаше, вместо да се изкачва“. В „такава една яма“ Есмералда е затворена и измъчвана – жива погребана по силата на типично готически мотив.

Хипнотизиращото пророчество „това ще убие онова“, произнесено от архидякон Клод Фроло, вписва в историческо-готическия роман „Парижката Света Богородица“ едновременно епитафия на архитектурата и възхвала на книгата.